Търсене
  • Violetta

ИН И ЯН: КАК ДА ГИ РАЗБИРАМЕ

Актуализирано: юни 28

Всеки е виждал древният китайски символ на ин и ян; черно-белия кръг, където ин и ян са вплетени спираловидно един в друг, като всеки носи зародиш от другия я себе си. Този кръг крие цяла космология в себе си. Той обозначава не само двете основни вселенски сили, които движат всички събития, но и стъпало от трансфорамцията на чи, когато то се сдобива с полярностите, за да може да се превърне в каквото си иска.

Понеже полярностите са всемирни, тяхната скрита енергия подрежда различни на пръв поглед неща във вериги от съотвествия. Така се появяват странни връзки, например между сезона пролет и болките в черния ни дроб, понятието справедливост, гнева, тигъра, числата 3 и 7, вятъра, и геометрията на правоъгълника. Всички те стоят под рубриката на един от петте елемента, дърво. Също такава дълга редица от съответствия намираме за другите елементи, вода, огън, земя, и метал. Преди да попаднат в таблиците на съотвествията, тия неща са били подложени на дълги наблюдения, за да се установи техния ин-ян ритъм на промени. Извадени от ин-ян скалата на мислене съответствията изглеждат лишени от смисъл.


Невидимите връзки в китайските класификации вдъхновили Борхес на напише разказ за това как китайците разделяли животните на 'принадлежащи на императора’, 'прасенца сукалчета'', или ''нарисувани с тънка четчица от камилска вълна’’. После този разказ дал на Фуко идеята да архивира нашия ред на мислене в ‘Думите и нещата’. Така, индиректно, ние също научихме нещичко за себе си, благодарение привидната липса на логика в китайското мислене.


Но можем да научим повече. За китайците символът на ин и ян е вечен предупредителен знак. Те получили описанието и законите на ин и ян още в зората на своята цивилизация, в книга на откровението, И Чинг (Книгата на промените). Оттогава изцяло се встрастили в този предмет. 'Промените' са тяхната централна философска концепция. Познанията, които натрупали за законите на вселенското развитие, дали началото на всеки друг клон в тяхната цивилизация.


Мирозрението им и всичките им философски системи започват с разбирането на ин и ян. Медицината им цери ин и ян в тялото. Гледат да си построят къщите на място, което се пада в окото на чи, защото там здравословното чи се трупа в изобилие, а ин и ян са съвършенно балансирани. Готвят така, че продуктите в рецептата да нивелират излишествата или недостига на ин или ян. От повече от 5000 години насам, китайската цивилизация се старае да се нагажда към хода на двете вселенски сили, затова ни изглежда малко отнесена.


Около 100 пр.н.е. възникнала цяла философско-лечителска школа, посветена на ин и ян. Тези философи били първите, които постановили, че живеем в жива вселена, така добре вътрешно координирана, че всяко нещо в нея, човекът включително, е свързано с всичко останало. Този ред не е статичен, точно обратното, трансформациите никога не спират. Не е лесно да си го представим, но, такъв ред е възможен само защото нищо никога не остава неподвижно. Онова, което активира вселенските и човешки събития, са полярните сили ин и ян. Онова, което дирижира как да стават промените е Дао, вселенската Конституция, т.е. закона на законите.


Понеже ин и ян са всемирни сили, само ако свием фокуса ще ги различим в човешкото тяло и храктер. Знае се, че ин и ян са две фази на едно и също движение; че те се отнасят до две различни степени на сгъстяване на чи, ин - по-близо към материя, ян - по-близко към не-материалното. Лечителите различават присъствието им в различни части на тялото, защото всяко място и орган си има ин или ян характер.


Взаимодействието им оформя пълен цикъл: съвършенното равновесие намалява, когато се озоват извън зоната на баланса, и тогава едното бърза да уравновеси другото. Ин не може да съществува без ян; и двете знаят как да се превръщат едно в друго. Например, през зимата, която е ин-сезон, вашето тяло иска повече ян, защото иначе ще трябва да харчи от собствените си чи-запаси, за да си го произведе и да се бори с външния студ. Има здрав смисъл в това, но знаем ли как да си спестим излишните чи-разходи?