top of page
Търсене

ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА, САНТИМЕНТИ… или ЗА НЯКОИ ЗАКОНИ НА ЗДРАВЕТО

Има събития, които патогенно деформират чи или просто го източват от тялото. Тогава сме като шише без дъно, можем да се докараме до пълно изтощение. Тия събития може да не са нещо като всемирен потоп, а просто „крива дума“, т.е. някой ви казва нещо накриво. Вие така се разгневявате, че започвате да крещите в отговор. В резултат, отприщвате всички невидими с просто око „отвори“ на своята чи система. Скъпоценно чи изтича безконтролно и за повечето хора, с незнайни последствия…


Какво са емоциите? Признак за „душевно богатство“? „Атрактивна“ страна на една личност? Интензивен вътрешен живот? Можем да изброим много подобни определения, с които назоваваме гневливите, сръдливите, „замислените“, тъжните, екзалтираните, свръх-предпазливите, буйните, уморителните веселяци, плахите, страхливите, притеснителните…


Думата „емоция“ идва от латински и отдавна се е настанила в повечето европейски езици. Латинското ēmovēre, е глагол, означаващ „да обезпокоя“, т.е. да отнема спокойствието. Намираме я в текстове от 1570 насам. Във френски émotion значи „физическо безпокойство“. В английски се използва от 17 в. насам. Днес няма съгласие за точното значение на думата. Значенията ѝ се описват като ментално състояние свързано с желания, страсти, сантименти, или други подобни явления, със също толкова неясни определения.


Колко такива състояния може да изпитва човек?

В Уикипедия се споменава за групи от 12, 27, или 34,000 типа емоции. Може би някой ден ще заковем цифрата. Дали тя обаче ще ни каже нещо за корените на тези състояния?


Какво са емоциите от гледна точка на Рен Шюе?

Казано накратко, хаотично състояние на нашата чи система, в резултат на което се губи много ценна жизнена сила. Всяка емоция е директно посегателство върху живеца, ненужен свръх-разход на енергия и спирачка за вродената способност за самолечение.


Нека видим, какво става с чи в тялото на обидения, който в отговор крещи още по-цветисти обиди? Всеки от нас е бил свидетел на такива сцени, а и ние самите, сме били участници не един път. В такива случаи емоционалната енергия на гнева се развихря с такава мощ, че изглежда напълно извън контрол. В разярения човек чи рязко се дръпва в горната част на тялото, затова, често гневливите червенеят („от ярост“, както е думата). С други думи, нормалният кръговрат на чи секва, чи-се разбърква, губи се баланса и ритъма на обмен, и освен това, нашата скъпоценна жизнена енергия, се излива в големи порции навън. Една от най-сериозните причини за недостиг на здраво чи в нашето тяло са такива нездрави емоции. Вие се лишавате от своя жизнено важен запас от чи, само защото някой ви е казал нещо накриво. С други думи, вие плащате с частица от живота си заради кусурите на някой друг.


Кривата дума удря директно във вашия черен дроб. Всеки вътрешен орган е съграден от съответен вид чи, специфичен за него и както всичко живо в нас, има три аспекта: материален, енергийно-функционален и свое ниво на съзнателност/интелигентност. Т.е. нашите органи са не само парче месо изпълняващо някаква био-задача, а интелигентни образувания, с емоционална памет и особена чувствителност към определен тип емоции. Гневът може да нанесе щети на черния дроб, особено ако е привичния ни отговор на разни житейски случки. В четвърти метод на Юан Чигонг има специален сегмент за „лечение“ на гнева, като в упражнението се работи с чи на черния дроб. И други органи имат връзка с определени емоции, но за това ще разказваме друг път.


И така, са ли емоциите признак на богатство, както и да го разбираме, или, напротив, ненужен разлив на скъпоценна жизнена сила? Може ли този разлив да се намали или спре?


Като начало, можем да усвоим практиката да оставаме спокойни, вътрешно събрани, освободени от всякаква вътрешна напрегнатост, независимо какво се случва. Това е естественото състояние на човека, зададено от природата. Процесът на самоусъвършенстване започва с усвояването на това състояние. Юан Дзъ го нарича простичко, „добро състояние“, за да го разграничи от всяко друго, където някоя емоцийка - осъзната или не - дращи по дънцето на душата.


Каквато и крачка нагоре и напред да искаме да направим, тръгваме от предписаното ни от природата естествено „добро състояние“. Всяка наша клетка трябва да е обучена и тренирана да постига такова състояние, когато е нужно.



38 преглеждания0 коментара
bottom of page