В обширните учения за духовното израстване има една тема, колкото древна, толкова и неразбираема: просветлението. Какво означава то? Каква е разликата между просветлен човек и останалите? Не просто просветен, т. е. грамотен, учен, осведомен, а просветлен. Като опрат до този въпрос, китайските майстори често прибягва до приказката за жабите.
„Представете си жаби, които живеят на дъното на кладенец“, започва своя разказ учителят.
„Когато погледнат нагоре те виждат един малък кръг небе и си мислят, че това е всичкото небе. Каквото се вижда в този кръг, е всичко, което те знаят и могат да си представят за небето. После една от тях се осмелява да скочи малко по-нагоре - по гърбовете на другите жаби или по стените на кладенеца - и изведнъж разбира, че небето е по-голямо, от това което се вижда от дъното. Колкото по-нагоре се качва, толкова повече се разширява кръга над главата й. Докато накрая, когато изскача от кладенеца жабата изведнъж вижда абсолютно различен свят, непознат, разноцветен, богат, в който освен безкрайното, а не кръгло небе, има много други неща.“
Можем да сравним човечеството с катерещите се жаби: също като тях, всеки един от нас и човечеството като цяло, постепенно разширяваме своя кръгозор. (Интересно, е че българската дума „кръгозор“ е съответна на гледката от дъното на кръглия кладенеца.)
Пълзим по стените на някакъв кладенец, постепенно виждаме все по-големи кръгове от реалността, но все още сме далеч от ръба на кладенеца, от тази по-пълна, по-богата и всеобхватна гледка, която би се открила пред нас, когато изпълзим по-високо.
Т.е. просветлението е начин да разширим своя кръгозор. Както пълзящата нагоре жаба, във всеки момент на просветление ние също виждаме по-ясно и по-голям отрязък от реалността, такива участъци, които са били недостъпни за нас дотогава. Може би от там води началото си изразът „издигнат човек“. В по-ранното си значение този израз се е отнасял не за онези във властта или прослойката на богатите, а тъкмо за хората, които виждат по-надалеч и повече от другите.
За разлика от жабите в приказката, при хората става дума не толкова за зрителна картина, а за разширение на съзнанието. Можем да си представим това разширение като „вътрешно зрение“, като комплексна мисловна структура, или като всеобхватна картина, за която нямаме още думи, защото разкрива сложни и непознати отрязъци от реалността. Когато се опитва да говори за тях, човек разбира, че няма подходящи думи. Но в моментите на просветление, картината е ясна, цялостна, логично свързана, смислена, многослойна и всеобхватна. С други думи, разширеното съзнание „вижда“ повече и по-далече, така че схващането ни за реалността е по-близко до истинската картина, в сравнение със стоящите на дъното.
Така например, Айнщайн, казва, че в видял теорията на относителността в един миг, а после са му трябвали две години, за да я опише в математически формули. Менделеев видял насън подредбата на химическите елементи, връзките между тях, както и причините за такъв ред. После начертал всичко това като таблица, позната ни от учебниците по химия, и написал томове с обяснения.
В наши дни често се говори за „възнесение“, и то не само в религиозния смисъл на понятието, а по-скоро като синоним на просветлението. Смята се, че, както се движи по своята пътечка в Млечния път, нашата планета е достигнала участък в космоса с по-различна структура на честоти и вибрации, отколкото в космическата зона, която напускаме. Често този преход се обозначава като вход в Ерата на Водолея, защото тази зона на космоса е в съзвездието Водолей. В резултат на тази нова за нас космическа обстановка, ние ставаме по-малко-„плътни“. В библията това понятие е наречено „възнесение“.
Ако оставим настрана религиозния смисъл, става дума за цикъл, когато тежката, инертна материя ще започне да отслабва „желязната“ хватка, с която държи духа, или нематериалния аспект на живота. Това означава, че за нашето съзнание се откриват повече възможности за разширение. Така би могло да се разбере твърдението, че вселената помага на тия, които търсят просветление.
Просветлението е едно от постиженията, към които се стреми Рен Шюе. Мнозина знаят, че темата е широко застъпена в различните течения на будизма. Там се изброяват разни, понякога чудновати, начини да се постигне просветление използвани в миналото. Например, чрез въпроси които изключват логиката, внезапен силен звук или удар с пръчка в подходящ момент.
В Рен Шюе просветлението е въпрос на знание на законите на реалността и тренировка на всеки аспект на живота: тяло, чи, и съзнание. И трите трябва да се доведат до състояние, което да направи възможно разширението на съзнанието. Ако се върнем към аналогията с кладенеца: Рен Шюе ни дава възможност не само да направим скок нагоре по стената, но и да получим подтик да вървим нагоре без спирки. Разбираемо е, че ще трябват доста скокове, за да се доберем до ръба на кладенеца. Затова в теориите на Рен Шюе ще чуете, че просветлението не е единична случка, която разкрепостява съзнанието и мисленето веднъж за винаги, а е процес на „възвисяване“, в резултат на който съзнанието непрекъснато се разширява. За разлика от жабите, които спират стъписани и смаяни пред гледката на прекрасния нов свят на ръба на кладенеца, за нас, хората, няма горна граница. Нашето просветление може само да расте и да се разширява. И да се превръща в мъдрост.
Comments