Ако сте прочели нашия блог „Сърцето император“, вече знаете нещичко за изключителната способност на сърцето да преценява мигновено смисъла на „спрялото“ време, на „тук и сега“. Но този орган познава и друг вид време, за което умът знае малко.
Ние и времето, ние във времето - това са мистерии, които ще почнем да разбулваме, едва когато разберем по-добре точно какво представлява времето. Засега в тази област се движим бавно: философията и физиката на времето са още в зародиш. Не ни остава друго, освен да се осланяме на малкото поле за размисъл, очертано от наследството на древните гърци.
С непостижимия си драматичен талант, древните гърци описват времето като митична трагедия на семейни раздори. Заплетеното фамилно дърво на боговете на времето кипи от разкол и несекващи съперничества. Главният бог е Хронос, явяващ се като триглава змия. Неговата дъщеря Ананке се грижи за необратимостта и съдбата, т.е. внимава времето да не тръгне назад и някои събития да изчезнат от хронологиите. Според Орфическата традиция, Хронос е родил Хаос, източникът, от който всичко във вселената води началото си. С други думи, Хронос, т. е. хронологичното време е съществувало, според гърците, преди прародителя на материята да почне да меси тестото, от което е направен този свят. Днес игнорираме митологичните теории за божествения произход на времето и света, но името на гръцкия бог не се изтрива от паметта ни; виждаме го в основата на много наши понятия, такива като, хроника, хроническа (болест), синхронност (едновременност), хронометър и пр.
Гърците обаче мислели за още един вид време, наречено Кайрос. Той бил брат на Хронос и двамата били синове на Айон, вечното време. И понеже били склонни да плетат трагични истории, гърците представят Хронос и Кайрос като непримирими противници. Кризите в живота ни се дължат на техните нестихващи вражди и съперничества.
Докато Хронос подрежда времето в течащи секунди, минути, часове и години, т.е. хронологичното време, Кайрос е пълна загадка за мислещите в линеен порядък. Това е друга категория време, в която господства не хронологията, а възможността, шанса и онова, което разбираме под случайност. Кайрос е време без посока, т.е. то не се движи като Хронос от минало, през настояще към бъдеще. То може да се колебае напред-назад и понякога се пресича с хронологичното време, а понякога описва необясними спирали и цикли. Така се появяват загадъчните синхронни събития, който привлекли вниманието на известния психоаналитик Карл Юнг, защото такива събития по странен начин се синхронизират с човешката психика.
Понеже нашето съзнание е изцяло във властта на Хронос, нямаме много думи за описание на загадъчния Кайрос. Можем само да кажем, че Кайрос неспирно работи зад гърба на Хронос. Пресечната точка на двете времена са ония кратки мигове на уникален и неповторим шанс, известни като „прозорец на възможностите“. За тях нашите сърца знаят доста.
Не ни е известно дали древните гърци са създали стройна и завършена теория на времето. Но знаем, че хората зад китайската стена са имали изключителен интерес към философския феномен време. Особено ги вълнувала връзката му с човешкото здраве. През последните 5-6-7000 години те грижливо събирали всяко зрънце знание по въпроса, прибавяли го към предишното, и се учели да го прилагат на практика в лечебните процедури. Китайците отдавна били разбрали, че ние сме във времето и времето е в нас, затова тяхната лечебната практика, също както военното дело и дипломацията, се базира на времева стратегия. Много е важно, кога се намесва лечителя, защото болестите - както сърцето - са „контекстуални“, т.е. зависят от заобикалящите ги обстоятелства. Колкото повече от тези обстоятелства се имат предвид, толкова по успешно е лечението.
Времето е номер едно сред тези обстоятелства. Може да се напише цяла отделна книга за китайското разбиране на времето и ползата от това в здравната стратегия. За китайците сърцето е органът, който ни ситуира във времето, влияе се от него, и има достъп до онова, което гърците наричат Кайрос, а китайците - момент на трансформация. Единият от компонентите на всяка трансформация е времето, а другият е чи. Следователно, усета ни за време има нещо общо с усета ни за чи.
Как китайският лечител работи с времето? В китайската лечебна практика най-важното диагностично средство е пулсът, който, както се знае, отмерва ударите на сърцето. Древните книги описват различни видове и нива пулс: броят им варира от 21 до 37. Лечителят трябва да усеща и регистрира тактовете на сърцето от три позиции на китката. Той трябва едновременно да запомня дълбочината на тона, дължината на удара и ритъма във всяка точка на допир. После се отмерва пулс в още три точки на другата китка. Цялата тази информация се сумира, защото тя отразява състоянието на чи в тялото като цяло и на всеки орган или част поотделно. Дълги тренировки, огромен опит, и усет към чи са нужни за добра пулсова диагностика. Да не говорим за свръх-музикален слух - музиката е единственото изкуство, което се развива изключително във времето.
Благодарение на „музиката“ на сърцето може да се проследи не само каква е причината за телесното страдание, но и кога е започнал процеса. Това „кога“ е най-важно за лечението, защото във всеки момент от историята на болестта Ин и Ян енергиите са в различна пропорция и намесата за всеки момент изисква уникални действия. Малко по-късно или малко по-рано - резултатът няма да е същия. Най-точният хронометър, за да се определи лечебната стратегия, е ритмичният звук на нашето сърце. Там се сплитат в неповторима картина множество протичащи едновременно (или синхронно) телесни трансформации (област на Кайрос). Успехът на лечението много зависи от способността на лечителя да улови намесата на Кайрос, т.е. моментът на вътрешна трансформация, която ще обърне хода на заболяването.
Почитта към прецизната пулсова диагностика в китайската лечебна практика се дължи на уникалната способност на сърцето да се синхронизира с „тук и сега“. Има малки външни знаци кога сърцето почва да губи тази си способност. Например, социалната неадекватност е знак за разбъркано сърдечно чи. Сърцето знае какво е най-подходящо за всеки момент и кой момент за какво е най-подходящ. Ако то е здраво, ще следваме посланията му без замисляне: ще бъдем на точното място в точното време и ще правим точно каквото е нужно, за да успеем в начинанията си. Но ако почнем да се оплитаме в действията си, да губим нишката, да вършим обратното на необходимото в даден момент, значи сърдечното чи не е в най-добрата си форма. Тъй като сърцето свързва Шън (и съзнанието) с четириизмерния свят около нас, стабилността и сигурността на тази връзка означава стабилно и сигурно навигиране в живота. Ако тази връзка е хлабава, човек лесно се омотава в собствените си намерения, не знае какво да прави дори в позната среда, мисли тромаво, т.е. е жертва на синдрома „след дъжд – качулка“.
Заслужава си да се замислим върху факта, че сърдечните заболявания са една от най-честите причини за смъртност в наше време. Говори се, че през 50-те и 60те години на 20 в. инфарктите и инсултите в България са били редки заболявания, въпреки трудностите на следвоенното време. Преждевременната смърт от сърдечни проблеми в наши дни, показва колко много сме занемарили сърцата си.
Ако се доверим на интелигентността на здравото сърце, можем да крачим в живота без страхове и опасения. То знае как да ни преведе през сложни обстоятелства успешно и щастливо. Неговият хронометър отмерва ритмите на Хронос, но ако е открито за света, то няма да пропусне щастливите шансове, поднесени от Кайрос. Щастието и радостта от живота са негова специалност и това не е поетична метафора, а една от най-успешните сърдечни терапии.
Comments